Когато за първи път започнах работа, работилницата издаде два чифта предпазни обувки: един чифт за всички-сезони със стоманени пръсти и стоманени междинни подметки и друг чифт дишащи за лятото. Въпреки това винаги съм смятал, че предпазните обувки са невероятно издръжливи.
Тъй като смяната на обувките преди и след излизане от работа беше караница, просто реших да нося всесезонния чифт като ежедневни обувки-Носих ги на работа, докато пазарувах след работно време и дори през уикендите за разходки в парка или случайни излети. Първоначално не се замислих много за това, но няколко инцидента по-късно постепенно осъзнах, че предпазните обувки наистина не са предназначени да се носят случайно като обикновените обувки.
Нека започна с първия път, когато „научих по трудния начин“ да ги нося по този начин. Работата беше около три месеца; Бях уговорил среща с приятел на пешеходна търговска улица един уикенд.
Мислейки си, че дебелите подметки правят обувките да изглеждат здрави и стабилни за ходене, тръгнах без да ги сменям. След като вървях около три часа-преминавайки по цялата дължина на улицата-краката ми започнаха да се повдигат. Започна с дразнене на петата; когато погледнах надолу, видях, че задната част на обувката се е протрила в чорапа ми, причинявайки образуването на червен мехур. Беше едновременно болезнено и сърбящо, което ме караше да трепвам от неудобство при всяка стъпка.



